Напихме се на куче с блудния син. Тръгваме си с немити крака от паметника на греховете към тайната вечеря на Лора Младенова.

Александър Арнаудов

Тайната вечеря

нали не съм аз Господи

снощи с блудния син
се напихме на кучета
до паметника на греховете си
и той си тръгна с немити крака

да дава на ближния

не на войната
не на страха
се четеше по устните ми
докато пръв хвърлях камък

с апостолите се надвиквахме
за философия на битието
през крадливо озъртане
има ли кой да ни увековечи
в картина

когато никой не ме гледаше
смирено обрах бакшиша от сметката
след Тайната вечеря

да има

за ближния

Нали не съм аз Господи

***

Нещо общо 

ти
момче с млечни зъби
другояче редувани
се страхува от прилепи в тъмното
и брои под юргана невидяни съзвездия

мен ме няма
не съм те познавала
а първото бяло в косата ти
помни съвсем друго минало

а е бялото в моята
как се смееш на шест

как се смееш на шест
е сънят под вратата ми
а махалото що отброява живота
виси обесено над леглото
надолу с главата
и измисля герои във среден род
да чествам денем в будно бдение
лепвам марка и подпис
произведение
затворена пощенска станция
с телеграма
за погребение

чертая път
с осем бъдни разклонения
вървиш по всичките
едновременно
кръстосвам ума ти
през плаващи пясъци
с мои няколко бранда личности
кръвна поличба
викам след тебе
раздирам гърлата им
когато съм неналична

край нокътя кожички
влизат в дуел
с реинкарнацията 
на онази последно умряла надежда
скицирам упадъчен град за небрежни

нерамкиран от похот
от болка и мъст
нарисуван от твоята длан във дланта ми

там те пазя от прилепи
ти мен от света
но паспортът изтече
пред прага ти лани
а художник си само в нероденото случване
на мойта фиктивна кармичност

и ти като мене 
вървиш през смъртта
и от двама ни необичан

и на теб като мене
ти се вливат венозно
мои рисунки в стил сюрреализъм
за да преживееш деня

колективно занятие
е култът към личността

виж че имаме нещо общо

Юго

сръбският убиец
на моя босненски баща
си тръгва с нарциси
от опашката пред мен
при цветаря
на рождения ден
на моята хърватска майка
и ако разменим тук
всеки епитет
ще прочетем пак същата история
на босненски
сръбски
и хърватски
като всяка табела в сараево
като кафето в меню от един лист а четири
босненско
сръбско 
и хърватско
като табелата
върху изоставена сграда
веган ресторантът затвори завинаги
на босненски
сръбски 
и хърватски
като глухонемите истории
на босненски
сръбски
и хърватски
на прегърбения продавач на лъжици
който отваря дюкяна си първи с изгрева
като уличните табели
около чешмата на башчарши
където момичета с хиджаб
очакват своите приятелки
по мрежести чорапи
за да подминат хладните паметни плочи
разпилени навред
на момчета по-малки от тях
босненски
сръбски
и хърватски

Свиване

няма въздух за тебе
в местата
преизпълнени
от нечие отсъствие

то се храни от крехката плът
на юнския следобед
когато сме се смели там
невежи за това че

вселената ще се смали
и този път

носталгията ще я победи
на морски шах
и ще пийне шампанско
сама
на ръба на дъската
без свободни съседни
квадратчета

дали големият взрив се повтаря
за да си преиграем партията

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023