Унесени сме в ритъма на 100 години срамота. Ще спред да си ходим на гости и да си спомняме. Всички ще се реем в думите на Лора Младенова.

Александър Арнаудов

сто години срамота

унесено ще мъмрим в телевизора
денонощно говорещ през нас
навлечени с еднакви униформи
ще тръгнем в ритъм
за ръка по двама
който когото е заварил в близост
щом рязко е засвирила тръбата

под строй зад чадъра на екскурзовода
без да опитаме да разберем
към кула от мрамор ли ни води
или към кула от човешки кости

ще спрем да си ходим на гости

ще спрем да си спомняме
кога сме искали да бъдем
къща бар и коледна елха
и кога сме станали гара

ще се преструваме на невидели
как щастието свърши първо
и се обърна надясно да спи
докато се чудим
къде да денем ръцете си

ще ги тикаме в други ръце
да не пречат

ако се втренчим само в подметките 
пред нас
ще спре да ни е срам от самотата
ще спрем да сме сами сред срамотата
ще спрем да виждаме изпадналите от колоната
само ще храчим пътьом върху тях
по навик
там долу
всички ще се реем
забравили да сме деца с червен балон
перверзно влюбени единствено
в оргията 
от своите изхвърлени приятелства

като сме най-зле така да сме
ще казваме
и ще сме най-зле
и ще сме така
и ще илядим сто години
по магистралата
към урните с въпроса
дали докато сме съвършено сами
да има и хора във фона наоколо

зачеркнах
не подкрепям никого
а то зачеркна мене

съавторство

на ръба на детска панорамна книжка
заклещила с катран нозете ни
да останат завинаги в уханните
на прашна хартия рафтове
в домовете на нашите милички баби
присядаш и ти 
а изпод пръстите ти
as tears go by
звучи на мандолина

отвръщам плахо с усмивка
на рошавата ти 
непоръбена покана да вървим
да вървим
през чудната тайна гора
между двете корици
скришом расте
картонен свят колкото човешки бой
на осма страница
протягам ръка
сред облаците розов пух
над онази вълшебна планина на томас ман
която изоставих по средата
и бера захарен памук
да те черпя през смях
цианови птици ни погалват 
с едничкото златно перо из опашката си
героят в тази книжка
не ще го откъсне
в дар за принцеси крале и магьосници
аз първа
откъснах
страницата с развръзката
благодарна да съм нарисувана
в двуизмерния приказен свят

когато сте готови
прозвучава глас от йога студиото
обърнете се надясно
с минимален брой движения
и бавно пробудете своите сетива
за да се върнете към деня си
но ако никога не съм готова
нима ще може
да не тръгна никога

ти казваш
ето го 
твоето първо позитивно стихотворение
I sit and watch 
as tears go by

мечтата на всяко момиче

ще гледат под вежди
дали ще продължиш рода им
и ще се хилят на глас
на твоята колекция
от пъстри спомени
за багрите на пеперудите
които си броило с поглед
нехванати и никога непрепарирани

ще те заклеват че сме хищници
вярвайки в своите кучешки зъби повече
отколкото в кръстните си знаци
но все така ще те изтръгнат от ръцете ми
да те топят в котел
понеже тъй се прави
с преяли усти декламиращи божи слова
без да живеят в тях

ще тикнат сланина пистолетче и телефон
в твоите меки и мънички пръстчета
а твоята първа война
ще бъде тяхното варварско състезание
за колебливата ти първа думичка
после ще дойдат следващите войни

за наследство над опожарено стърнище
пълно с трупчета от съдби на лалугери
безжизнен къс плът
от разкъсаната изнасилена земя
мразена с алчната страст
на никога необикнали себе си 
опити за човеци

ти няма да оставиш 
костите си и в тази война
само смеха и копнежа си за безсмъртие
ще оставиш
да спят завинаги под нейните мигли

и ще крадат от твоите мисли и букви
да ги претапицират в алгоритми и стойности
с наглите си червени химикалки
ще затворят в небостъргач 
песента на жълтичкото ти канарче Веско
теб също след нея

докато те пазя от тях
ще стана сърдита и стара жена
пропуснала да те свали навреме от гърдите си
и вече неспособна да те учи
че
ако прекосяваш ново море
пренасяш болен през локва
или скачаш във фонтана с любим за ръка
няма никакво значение
дали ще си намокриш чорапите
дали ще настинеш
и ще останеш ли наблизо
тук
където
само за да видя
ще прилича ли лицето му на моето
и ще се плаче ли на същите приказки
не бих довела 
никого обичан

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024