New Asocial Poetry

View Original

Лора Младенова - Под прицела на автомат

Разтваряме се в киселата слюнка на поредния отречен празник. Погребваме се –целувки, революции и обредност. Думите на Лора Младенова се давят в свещенната сянка на детството.

обредност

в името на отца и сина
писъците на детето
се давят в котле
за свето кръщение
и заглъхват
под прицела на автомата
за моментни снимки
отричаш ли се от лукавия

отрече ли се от лукавия
моментна снимка
под прицела на автомат
заглъхват
свещени и непокръстени
писъци
на хиляди удавени деца
в името на отца и сина

докато смъртта ни раздели

зад илюзията
за константна вечност
стои стройна последователност
от ежедневни еднакви избори

всяка сутрин си тръгвам

връщам се с боси крака
във фонтана
нося прогизналите си обувки
в ръка
връщам се
при мъртвите поети
при малките неслучени революции
на истерична дузина 
шарени души
при чуждите дрехи
в заможния бляскав боклук
при кренвиршите на пейка
при гладните времена
на телата
които после отведнъж преядоха
при пънкарските оргии
преди да се родя
в хладните прегръдки
на моята единствена любов
смъртта
при собствените си шепи
създаващи стенания
в спирала от болни фантазии
при лавина от слепи случайности

преди да ме затрупа
става топло за кратко
вятърът
пресушава акварелните ми боички
с тях рисувах фонтана
от малко по-горе
натопила четка
в локвичката
под босите си крака
и прогизналите обувки

всяка вечер си идвам
с торби тежки от истории
по една във всяка ръка
за баланс
топля ги на бавен огън
а как всъщност е минал денят
погребвам
с целувка
в косата ти
а ти
питам те
ти къде беше днес
танцува ли с демони
или и ти знаеш
че с тях
е танц за двама

празник

насред изтъркан виц
езикът се препъва
в жилаво късче
обхожда с дразнещо цъкане
венците 
след миг
отстранената пречка
между двата предни зъба
ще се разтвори в кисела слюнка
и продължи 
по еднопосочната магистрала
на хранителната верига
надолу
към отходната тръба
ще продължи животът
ще продължи гуляят
шегата ще продължи

ще продължа да раждам
теленца
със звездичка на челото
хората имат
да честват празници

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024