Лора Младенова е родена през 1990 г. Пораства между Плевен и Варна, учи пет езика, от които научава три, завършва специалностите "Право" и "Журналистика", специализира "Медийно право и роля на медиите във въоръжени конфликти" в Сараево, откъдето датират интересите ѝ към обема и смислите на свободното слово и към непостижимата простота на живота. Участва със свои разкази в Алманах "Нова българска литература" Проза 2018 на Фондация "Буквите". Преди няколко години успява окончателно да си замине от корпорациите, корпоративните идеали и шаблонната представа за успех и щастие. Към момента е главен редактор на прогресивна женска медия. Интересува се от феминизъм, екология, човешки права, дискусионно изкуство, анти попкултура, ментални проблеми, произхода на езиците, света отвъд статуквото, хора с присъствие и история, явлението ентропия, както и как току-що написаното да би прозвучало по-малко позьорски.

Голямото нищо

Докато разпръскват и шмъркат прахта ми
над пейка
щом ида в голямото нищо
ще пият джин или текила
с тях пълнех голямото нищо
на плочките пред президентството
където носехме бездните в себе си
в протест срещу бездната навън
аз.
вие.
голямото нищо.
на Цвете за Гошо в Южен парк
непознатите с потни тениски
предсрочно остарели бебета
с натрапени целувки.
аз.
голямото нищо.
докато туристът през хора и време
бяга
от своята сянка.
от неговото си голямо нищо
удавено в предпоследни решения.
от фалшивия пънк на моята несвобода.
от луната на юли
която посочи
на мен
и голямото нищо.
аз вия в голямото нищо
в нулата
тя не се дели и умножава
поглъща простите числа
в чезнеща геометрична прогресия
смятам корен квадратен от голямото нищо
до гроба на дядо си
надживял голямото нищо на светлите бъднини
манифестиран от общото нищо
изплют
той ме дърпаше за ръка
навън от голямото нищо
умори се
падна в своето
аз не го последвах
на дъното на голямото нищо
чакат други дъна
Джони Кеш my sweetest friend
експоненциално расте след всяка война
за власт над голямото нищо
оставяме сухи цветя
по възлите
на въжето
което катерим приживе
за жертвите завлечени след нас
в калейдоскопа
на голямото ни нищо
за временна компания
накрая шмъркаме прахта им
психеделика
отсрочка
не плачем за тях
плачем за себе си
голямото нищо не пресъхва


Хронична еднодневка

войната ни буди в четвъртък
но вече сме идната сряда
архитектурни паметници пред разруха
бездомни животни
социологически прогнози
сметки за ток
наврени в консерва правозащитни бойци
фасове по плажа
издъхват в борба
за ръчните шрапнели по демократичните ни клавиатури
за емпатията на интелектуалния онанизъм
за миг истерия преди забвение
войната тлее в хронифицирано възпаление
белите кръвните телца са отслабнали
а от нея все така се умира
и в сряда


Дефиниция

Капитализъм е да дадеш 35 лева
за лимонада
сервирана в стъклено шише
за затваряне на сиропи в мазето
и
за селска салата
сервирана в олющен метален сефер
върху същата мушама
за която
капитализмът те е убедил
да кажеш на баба си
че е супер излагаща и селска
понеже ти е тъпо
сега
пост фактум
че капитализмът те е убедил
как е по-готино
в последните три години
да се ъпгрейдваш за
хай
мениджмънт
левъл
в аутсорсинга
вместо да идеш да видиш баба си
и да затваряте сиропи в мазето
в последните ѝ три години


Нарколепсия

Непонятно
кошмарни наричаме
сънищата с Торбалан
смърт
страх от високо
върколак на гърдите ти
и Вълко Червенков възкръснал
кеф е ти да възкръснеш
след такъв сън
на прозореца ти
да почуква сврака
да туриш джезве на котлон
и животът
в тая сутрин
да ти иде
един такъв лек
и безкраен
кошмар е да сънуваш
било то и буден
щастието
някакво мило
някакво семпличко
как те държи за ръката
на мостче
край водопад
как ти слага в устата
захарно петле
и още в съня си
да знаеш
че точно туй
няма да стане никога
или
още по-лошо
никога вече

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022