Лора Динкова е родена през 1988 г. в София. Завършва Българска филология и магистратура по Литература и кино в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на поетичната книга „Отключено безвремие“, която през 2012 г. печели награда в конкурса за дебютна литература „Южна пролет“, провеждан в Хасково. През 2013 г. става носител на приза най-добър млад славянски поет в Международния славянски поетичен конкурс, организиран в Харков, Украйна. През 2014 г. излиза втората ѝ стихосбирка ,,Осиновени думи“, а през 2018 г. третата ѝ поетична книга ,,Диагноза тишина“. Носителка е на специалната награда за поезия от Националния литературен конкурс ,,Яна Язова“ през 2019 г., а през февруари 2021 г. и на наградата от националния конкурс за поезия ,,Теодор Траянов“. Нейни стихотворения са превеждани на италиански, френски, полски и руски език. Публикува статии, рецензии и литературна критика в българския културен печат и в електронни сайтове. Учител по български език и литература. Доктор по филология към катедрата по Българска литература на Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“.

*
Дълбока вселена –
като паст, като звяр,
като упрек.
А теб те няма в малкия свят-
нищожен, познат и смешен.
Болка-
голяма колкото смъртта.
Мъничка-като теб,
като нас, като обич.
Дълбока вселена,
където искам отново
да бъдем заедно.

ПАМЕТ

Години наред навлизам в безкрайната нощ,
за да те открия.
Единственото, което разбирам е,
че мъртвите притежават своя особена светлинка,
с която ни пазят – и от нас, и от тях.
Колко лошо сме оформени,
колко сме недостатъчни – как и най-светлата обич
стои като тъмно минало.
Повърхностният пласт на живота
се храни с клишета.
Толкова искам да опазя онова лишено от време минало,
където отново можем да говорим и да отлагаме живота.
За да отложим смъртта.

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО

Смъртта идва насреща
от най-далечното бъдеще,
където теб отдавна те няма.
Отказвам да приема, че тя
управлява времето,
ускорява и намалява
това черно пространство,
застинало в своята вечност
между нас.
Нека дойде нощта,
нека си вземе този свят,
за да мога да те видя
отново
в непознато утро.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022