Облакът едва пълзи в сянката си. Листата се ронят по млечния път. Снежното гробище отваря врати, за да ни посрещне в източните пиеси на Людмила Христова.

Александър Арнаудов

*
селски път…
няма го на картата
а така ухаят джанките

*
косове
по пътните знаци -
сезонът на черешите

*
лунна нощ
откога пътува
тази светлина

*
охлюв на пътя
едва пълзи
сянката на облака

2 място в Руски кукай- тема „Улитка на трассе/Охлюв на пътя”

*
листа се ронят
по Млечния път…
нощ над реката

*
приближава брегът
свещеникът до мен прибира
броеницата си

*
повреден GPS
по картата слънчев лъч
чертае пътища

*
краят на лятото
плашилото изпраща
камиончето с дини

*
градски площад
просяче хвърля монета
във фонтана

*
еднопосочни улици
все отляво ми е
дъгата

*
смях в шепи
уличният музикант
обърква темпото

*
нощта на Вси светии
прибира се у дома
черният котарак

*
градска горичка
бавно се провира
трамваят

*
нова гара
в бюфета само
ментови бонбони

*
мъгла над морето
еднакво невидими
луната и фарът

*
паднали кестени
увисват джобовете
на панталоните ми

*
автобусна гара
не бърза заникъде
само скитникът

*
циганско лято
подскачат по асфалта
кестени

*
краят на похода
във вилното сметище
свършва пътят

*
есенна светлина
проблясват…гаснат…
падналите кестени

*
листопад
плашилото под клена
с генералски звезди

*
първи сняг
няма следи
дори от вятъра

*
шумен перон
има място само край
сакатия просяк

*
завръщане у дома
на стената още една
декоративна чиния

*
снежно гробище
в краката на каменния ангел
свършва пътеката

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022