Очите ни изплитат нови и нови облаци. Линията на съдбата се огъва под раните на времето. Настъпваме към хоризонта с текстовете на Людмила Христова.

Александър Арнаудов

*
мирис на море
уличната котка изследва
кофа след кофа

*
ваканция при баба
лепне от компот дръжката
на хвърчилото

*
повреден GPS
само димът от комините
сочи към селцето

*
късна роза
драскотината на дланта променя
линията на съдбата

*
есенна вечер
уличният продавач прибира
плюшените кученца

*
изоставен гарнизон
слънчогледите настъпват
към хоризонта

*
неделен ден
с облаците пътува
просякът

*
време за обяд
черният котарак се спуска
по сухата вишна

*
есен в квартала
носи вятърът мирис
на печени чушки

*
пълнолуние
дълбоко спи само
бездомникът

*
есенно равноденствие
на две се разделя
ятото врани

*
тишина...
опъва шия петлето-
ветропоказател

*
коларски път -
и по магарешката сянка
репеи

публ. във в-к Майничи, Япония - 20. 12. 2020

*
залитащи кокошки
внукът за пръв път вари
ракия

*
есенен вятър
прелитат все нови и нови
облаци

*
за малко да стъпя
на луната -
прогнил мост

*
от сянка в сянка
полека се отдалечава
бащината къща

*
есенна светлина
оранжеви и слънчевите
зайчета

*
паника в оркестъра
първата цигулка
кихна

*
пълнолуние
нито следа от
есенната самота

*
вятър в тополите
отлита шапката
от облаци

*
млечна мъгла
ясен само звукът
от падащите кестени

*
планинско селце
между ушите на магарето
луната

публ. в Haiku Dialogue 08.09.2021

*
до стогодишното агаве
изоставен бар -
ех, каква суша!

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021