Светът е тъмен като затворено око, а животът – голям, тлъст, мързелив. Рисуваме автопортета си в поезията на Людмил Петров.

Александър Арнаудов

Автопортрет

Рисувай единствено себе си

Нарисувай се като дъжд
изпаряващ се във въздуха

Като празни бели листа
разлепени по слепи прозорци
Като пустия замък на понеделника

Ти – неуспял часовнико погребан в пясъка
Ти – вика от болката на пръсти 
притиснати от затворена врата

Нарисувай се като крясъка на счупено крило
Като белег от въжето по врата ти
обесен от нещата, които не си нарисувал

Рисувай единствено себе си

Учител

Превърни се в прашка

Костите – здраво в дясната ръка
червата треперещи – ластик

И със стъкленото си око
право в черепа на твоя учител

Той щял да те учи на изображения…

Животът

Една чаша кафе
топла като око

Една сълза стъклена
смело по кожата

Животът…
Голям, тлъст, мързелив

Как да го нарисуваш?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023