Календарът е огледало за обратно виждане. Ядем туршия под дъждовен облак, от който валят киселини и празници. Бъдещето влиза в деколтето на съня със спомените на Людмила Петрова.

Огънят

Огънят изпъна 
линията на ръцете си
и близна опаковката
на спомените.
Тя се разтопи.
Отвори се хлъзгава,
огромна сълза.
Хавлиената кърпа 
на музиката
я превърна в точица,
капка бира
по шапката на 
неразумния вятър,
глътка вино
в деколтето на съня.

Календар

Календарът обу коледни чорапи
и отвори буркан с туршия.
От него изплува дъждовен облак.
Киселият му вкус
създаде гримаса в един от дните.
Останалите поканиха слънчев лъч
и нарисуваха усмивка
на месец март.
Другите месеци
пуснаха телевизора,
за да видят прогнозата за времето,
но не й повярваха.
Календарът изпи гинкобилоба,
за да си припомни 
пейзажа на сезоните.

***
Огледалото за обратно виждане
отразява миналото.
Щастливо минало,
облечено в зелен суичър.
Всъщност
огледалото за обратно виждане
не ми трябва.
Аз не съм шофьор.

***
Искам да изляза 
от пухкавия рай на празниците.
Искам ли да изляза?
Подавам ръка на бъдещето
и чакам да ми се случи.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024