Най-голямата конспирация е малкият човек в поезията на Людмила Петрова.

НЕВЕРИЕ

Между истините и зловещите тайни
стои неведението на малкия човек.
Той е болен. Защо?
Той воюва. Защо?
Той е беден. Защо?
Той е закрепостен. Защо?
Той е нещастен. Защо ?
Той е подозрителен. Защо?
Той е обречен. Дали?
Той не вярва в Бога,
вярва в невъзможното.
Надява се да е сред великите конспиратори,
но знае,че е нереалистично -
затова - „царят умря - да живее царят
на конспирациите”.
Всъщност той винаги е бил жив.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022