Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. Публикувала е няколко стихосбирки, роман и литературоведски книги. Доцент е в Института за балканистика. Изследовател и преводач е на художествена литература от бившето югославско пространство.

Сонет за есента

Така пристига есента – донася дъжд, мъгли и вятър.
А ето как пък песента – когато никак не очакваш.
Когато мислиш, че въобще не заслужаваш чест такава
и за такива като теб щастлив живот не се полага.
Не златна есен в пъстрота и в цветовете на дъгата, 
а в пустота и в тъмнина… Сред загуби и сред забрава. 
Ще кажеш, че е генетично или пък някакъв инстинкт
да си отхвърлен и отчаян в „живот без маска и без грим“.
Ала защо така без чар едно и също се повтаря?
Нима това е божи дар – да се въртиш все в кръг? Безкраен
си мислиш сигурно че е, но той не е. Изобщо даже. 
И трябва вече да го спреш. Веднъж завинаги. Накрая.
И точно казваш, че не можеш и се отказваш унизен,
когато вместо есен песен ти се усмихне някой ден.

Всичко мое…

Щом разбереш, че е глупаво сам да се хвалиш
и със сигурност твои дотук са единствено грешките,
ти си казваш, че няма надежда и без бой се предаваш,
а животът ти точно тогава започва наистина.
„Кой си ти? Откъде? Накъде? И защо си?“ –
всеки все някога стига дотук да се пита.
Някой може да каже: „Е, хайде, дойде ми до гуша
да си блъскам главата с такива кошмарни въпроси!“
Друг пък по-търпелив и навярно научен да губи
може бавно да вземе кълбото в ръце да разплита.
Трети… Трети, кой знае, току-виж, че разсякъл
като змийско кълбо невъзможния гордиев възел.
А въпроси е имало, има сега, ще ги има и после,
но от нас само Хамлет ще каже: „Това е въпросът.“

Наум

Докато се усетиш,
пиесата свършила.
На тръгване от залата
си мислиш:
да се науча да стъпвам красиво
Да си подобря дикцията.
И как да си държа главата.
И ръцете...
И как да се усмихвам.
И как да плача.
Как да се качвам
и слизам от сцената.
Поне нещо да направя като хората.
Онези, без които няма да знаем
какво е красиво.

Международен ден на съвестта

Чистата съвест е
блага вест.
Малката ми дъщеря
празнува рожден ден.
Голямата й рисува картичка.

Какво е поезията?

Понеделник: Нова надежда.
Вторник: Втори дубъл.
Сряда: Поезията ни свързва.
Четвъртък: Политиката ни разделя.
Петък: Черно на бяло.
Събота: Тихият дом.
Мъртвите плачат без глас
и се молят да дойде 
Неделя.

За кого бие сърцето?

За Йосиф Бродски

Голям поет е.
Оглежда сърцето си
отвътре и отвън,
проверява как тупти.
Не крие вярата си.
Не крие съмненията си.
Съзнава цялата си уязвимост 
на ексхибиционист,
който знае да показва
единствено
части на речта.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022