Вишни зреят насред кръстовете в небето. Ехото от войната разрушава дома на гръмотевиците. Източната поезията на Людмила Христова е безмилостен десант в оригамито на сърцето.

*
разрушен дом
отлитат колибрите
от тапета

*
снежно селце
следи от него само
в Google Earth

*
утринно оригами
светлини и сенки
през щорите

*
ново гробище
десант от парашутите
на глухарчета

*
лодката
натоварена с облаци…
отражения

*
ракия
в стъклената чашка за чай
балканско утро

*
приспивна песен
полюшва се от стреха до стреха
скъсана тента

*
обсаден град
между две въздушни тревоги
зреят вишни

*
тревожно време
като кръстове са следите
по небето

*
параклис на шосето
танцуват край кандилото
еднодневки

*
сърце
върху прашния прозорец
напуснат дом

*
година на тигъра
спи на изтривалката ми
рижав котарак

*
тревожни времена
непроменен изглежда
само клошарят

*
селски панаир
все така поскърцва
кончето от въртележката

*
есенен вятър
тополата със сврачето гнездо
като метроном

*
бледа луна
едва мигнах и се скри
в небето

*
военно гробище
бръмчат като вертолети
семенцата на явора

*
вълна след вълна
променя се фасадата
на пясъчния замък

*
фронтова граница
между отсам и отвъд
зрее жито

*
мрачен ден
почти невидима сянката
на ябълката

*
пустинна буря
по войнишките палатки
лунен прах

*
спомен за война
във войнишката каска
яйца на чучулига

*
обран бостан
само под вятъра потръпва
плашилото

*
ехо от война
детето потръпва от
гръмотевиците

*
светлини и сенки
изпреварва синкопите на дъжда
уличният музикант

*
малка нощна музика
от стъпките по снега
знакът за безкрайност

*
нощен снегопад
потъват в небето
надгробните ангели

публ. във в-к Майничи – 10.03.2022

*
мандаринова луна
киселият вкус
на раздялата

*
снежно утро
в белотата как блестят
перата на враните

публ. във в-к Майничи – 02.03.2022

*
безкрайна война
кой печели в битката
между сърцето и разума

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022