Смисълът на живота пътува за Малдивите, докато Сократ пие отрова и мечтае за емиграция. Смъртта не ни разделя в последните стихове на Любел Дякоf.

Докато смъртта не ни обезпокои

Ако повечето хора имаха пари
и самолетни билети до Малдивите,
щяха да заживеят спокойно и необезпокоявано,
а хората на изкуството и философите щяхме да останем тук,
все още чудейки се какъв е смисълът на живота.

***
Спри времето
Под тежестта на битието
и се запитай - Кой си ти?
Какво се случва след смъртта?
Какво правиш тук, по дяволите?

Каквото и да отговориш,
вече няма да ти е толкова забавно.
Просто се усмихни на непознатия
в огледалото и му пожелай “Хубав ден”.

***
Сократ е знаел, че нищо не знае,
но ти пък знаеш всички световни конспирации.

***
Кой е щастлив?
Само този, който не осъзнава, че е нещастен.

***
Знам,
всеки път, в който
всичките ти грешки
се срутват върху теб
като занемарената фасада
на дома, в който си израснала,
примката на врата ти се затяга
все повече.

Знам,
Всеки път, в който
травмите ти минат
през краката ти като хиляди
черни котки,
столът се разклаща все повече.

Знам,
Понякога е по-лесно
да скочиш от моста и да бъдеш
свободен.
Да се нагълташ с хапчета и
никога повече да не се събудиш в тази действителност.
Или да ритнеш стола, на който си застанала в момента.
Но, скъпа, не го прави, защото не сме тук
за собственото си страдание, а за чуждото.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023