Вървим по ръба на бръснача. Животът е странник. Не играем по свирката на никого и отричаме времето заедно с Лили Спасова.

Александър Арнаудов

отричане до спукване

вървя по ръба на бръснача
войник
майка
любовница с алени устни
и вълчица
не се преструвам до припадък
не играя по свирката на никого
животът е странник
гордея се с децата които не родих
още повече
с онези които узряха в утробата ми
и с набръчкани малки ръце докоснаха слънцето
те са хамелеони
остаряват бавно
не се боят от нещата които не познават
изпълват всичко със съдържание
в свят изтънял от самота
приемат живота
смъртта им е интересна
посредствеността се изпарява
чужда е за вибрациите на съзнанието
и са гении
омразата е дума с остаряло значение
любовта е понятие за опознаване
носят съвестта на миналото
и мозъкът им работи за бъдното
в което ме няма
прекрачвайки времето по ръба на бръснача

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024