Будим се заключени в бомбоубежищата на невинноста. Впити в плътта ни изгреви разкървяват стари рани. Някой ден светът ще изглежда различно, или поне на това се надяваме, когато четем новите стихове на Лили Спасова.

Молитва
Земята
          не е
                    ябълка.
Аман        
от
безбожници.
Господи,
       прибери си версиите!
Тогава залезите
няма да бъдат заключвани
в
бомбоубежища
нито
изгрева.
Светът ще бъде различен.

Момичето със синята шапка
се усмихва
на
момчето без шапка
автобусът пътуващ нанякъде
става
              бряг
зазвънтяват пискюли
и
обувките на влюбени хлопат в тревата

високо
от
покрива на безграничната своя надежда
разлистваме
цвят
на невинност
подобно
             блян на рози
прегръщаме
                 тази земя
и си мислим че я обичаме

кървави рани от тръни впити в плътта ѝ

някой ден ще измисля лекарство
с което стремежът
за власт
ще
изчезне
тогава
светът ще изглежда различно
прегърнат
от ярка невинност
когато
душата
гола
като ден
запява подобно славей

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022