Миналото тържествува, когато не му е сезонът. Вятърът унищожава пространството. Кристина Ценова ни връща с анатомична точност обратно към самите нас.

Александър Арнаудов

*
Ти си лист паднал от дърво в най-неподходящото време
Ласките на вятъра те връщат към мен
но не ми е сезонът

Страх

Изправих се срещу страха си и го помилвах с кротки мисли създадох в разковничето на ума си
пространство ново
В пристъп безмерен унищожих низшите си клетки сътворявайки нови с анатомична точност
Тогава се забулих в собствените си мечти затворих вратата към гнева а страхът остана по
трасето прегазен от новото начало

Епично време

Епично време на съблазън
Дълбините на земната плът са се разтворили а кръвта се стича в топлите обятия на греха раната
кърви с жлъчна бързина
Милиони обещания за зарастване а следва единствено гниене
Мирът се състои в прегръдката на честността която не възнамерява да
възтържествува
В едно епично време

Една любов

Ти си част от трагизма на светоусещането ми
Във всяка мисъл се разхождаш като у дома си
Изследваш тайника на сърцето ми с буен трепет
Опипваш девствените ми възгледи
Обработваш наивната ми младост
Накрая оставам само по любов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021