New Asocial Poetry

View Original

Кристина Тодорова - Късчета лято

По залез сянката ни е на различни брегове. Отнасяме брега във всяка глъдка морски въздух. Слънцето доплува при нас в образите на Кристина Тодорова.

Александър Арнаудов

*
глътка изворна вода…
отнасям със себе си
съкровище


*
семейство –
до двата бора
няколко шишарки


*
алея
две вишневи клонки
едва се докосват

(Награда за хайку поредица, Пети международен конкурс за хайку на тема “Вишнев цвят” - 2021)


*
събличат се
в края на лятото
… кестени

*
топъл дъжд
детски стъпки излизат
от локвата

*
свирят
като за последно –
щурци в лятна нощ

*
облаци
над лавандулови поля…
навеждат се да помиришат


*
залез над реката
слънцето доплува
до ръцете ми

*
морски бряг
устните ни потопени
в пенливата бира

*
отхвърлена любов…
след морската пяна
кристалчета сол

*
по залез
на различни брегове
аз и сянката ми

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021