Думите са единственото, което остава. Гасим цигари в ръцете си и не остават белези. Утъпкваме мрачните пътеки на съзнанието на Красимир Вардиев.

Александър Арнаудов

шлюп

всичките напъни
амбиции и копнежи
понякога се оттичат
в канала на времето
с оглушително шлюп
всички провали победи
и истини илюзиите
се поглеждаме
голи и глупави
изведнъж погрознели
думите са единственото
което ни остава
думите са дрождите
на живота
все още се боим
от тях
като пещерни хора
строим стени
от мълчания
ни затрупват
понякога
се оправдаваме
че хората
не се интересуват
от плодовете
на познанието
само от ферменти

*
гася цигари във ръцете си
и гледам как не ми остават белези
чинно подчинявам времето
по-глупаво нещо не съм вярвал
вътрешната красота избуява обзема
и докато се усетиш те изтърбушила
стаята мирише на умряло животно
години след смъртта на котката
аз съм стар будоар с увехнали цветя
Сирил Колар Бернар-Мари Колтес къде сте
защо и мрачните пътеки са утъпкани
пристрастяването към забранени плодове
е бавен път с мантинели край очите
няма свръхдоза има дефицити
има бавно накъртване
прасковено скапване чийто мъх
се слива със мъха на плесента
има картонени торти по старите снимки
сам съм друго няма

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022