Историята е изтъркана като старовремски бардак. Ежеденевието на блатните дни отваря пропаст. Пропускаме тинята в нас отвъд историите на Красимир Вардиев.

Александър Арнаудов

*
тази история е изтъркана
като старовремски бардак
където клиентите са си тръгнали
където пианистът свири
само за момичетата
а те танцуват една с друга
и се гледат с професионална
уморена страст
мей-на-на-на

тъжна приказка

когато най-накрая се намерили
принцът и принцесата
завикали-заплакали-запели:

за тинята във нас докрай
за блатните ни дни
ти чаша гнилоч ми подай
за блатните ни дни

и се целунали-станали жаби
гмурнали се под ръба на тоалетната
и заживели щастливо
тя никога не му натяквала
че пак не се е къпал
той никога не забелязвал
когато тя е в цикъл
родили им се сто деца
щъркелът ги отнесъл

последно лято

половин декар
маргаритки
петстотин квадрата
цветя отвсякъде
голямо скубане падна
докато проумея
че не ме обичаш

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022