Адът е спомен от деветдесетте. Сенките ни са извратена носталгия по живота. Нашето време свърши в историята написана от Красимир Вардиев.

Александър Арнаудов

сенки от миналото

междуградски транспортен
от деветдесетте спомен
зеленикакво старче
злобно загледано
в съдраните ми
на бедрата дънки
просъска
такива като тебе
момченце
по нашето време
ги пращахме
в конслагери

вашето време свърши
(отрепка жалка)
(последното наум)
просъска момченцето
съжалих го отпосле
не знам защо
и не знам вече
дали е свършило
дано е свършило

тази извратена носталгия
по дядовото тошово
е като жалеене
на алкохолик към бутилка
или на дърт курвар
(съсипал жената децата си)
към отмрялата му ерекция

носталгия по живота с доносници
(на училище, на работа, в леглото)
по редовната промивка на мозъка
до наричане на бялото черно
(и насън да те бутнат)
по еднаквото нямане
(ако не си от по-равните)
друго си е всички да са зле
безплатното образование
(предимно по история на конгреси)
безплатното здравеопазване
(със задължителните подаръци)
и да не забравяме строгите закони
(ако не си от по-равните)

и в заключение къде са седемте разлики
ни промиват главите с фирмени постулати
по-равните пак са отгоре
и си обучават на запад копеленцата
как да продължат да ни управляват
(все така зле) да ни мачкат
до невъзможност за шукване
и не знам вече
дали е свършило
дано е свършило
надали е свършило

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021