Облаците преяждат с влажните дни. Мирише на пръст и странен хлад. Сгъваме дърветата в детството на Красимир Вардиев.

Александър Арнаудов

добрия син К.,

време е да затваряш татко
изключи светилата
спри крановете на изворите
източи езерата
сгъни дърветата спихни плодовете
пусни алармата на забранените
нахрани животните
провери въжетата на купола
целуни змията за лека нощ
изключи захранването
енергията е скъпо нещо
пази наследството на дядо
спускай кепенци ролетки
и не закъснявай за вечерята на мама
после най-сетне свободен
върви в пристанищната кръчма
да закачаш белите рускини
като добър баща
а аз добрия син
отивам да убия брат си

понякога

мирише на пръст
сиви обли облаци
като преяли
се носят
бавно тържествено
погребална процесия
и на този
свъсен и влажен
мой ден

*
той ми каза
преди месец
че съм най близкия
му човек
трогнах се
но и усетих странен
хлад
(не само защото
мислех че сме се
отчуждили)

месец по късно
зная защо

месец след като
каза на едно
страхотно момиче
че е жената
на живота му
тя го хвана
че е в командировка
с бившата

сега месец по късно
знам горе долу
как се е чувствала

то

думата която не се сещаш
играейки асоциации е то
дете на слънцето и мрака
първи братовчед на нищото
някои твърдят било всичко
не знам не го познавам
само съм виждал
когато дебне слънчеви зайци
или дреме под летните праскови
истинско защото
не се самосъзнава
щастието беше коте
заспало върху телевизора

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022