Цигари гаснат в ръцете на времето. Мрачните пътеки на смъртта са покрити със сълзи. Сами сме със стиховете на Красимир Вардиев и друго няма.

фаталистично създание

аз ли съм ужасената мравка 
втренчена в приближаващата подметка 
въртяща набързо в главата си 
мравешкия си живот 
извлачените трохи и сламки
построените мравуняци 
ежедъждните бедствия катаклизми 
малките потопи 
с многобройните си жертви 
или какви ги говоря
аман от олицетворения 
може ли една мравка 
да се ужасява 
надали може 
мравката е 
детерминирана в носенето 
на трохи и семки 
прекалено заета да живее
за да разбере че умира 


*
гася цигари във ръцете си
и гледам как не ми остават белези
чинно подчинявам времето
по-глупаво нещо не съм вярвал
вътрешната красота избуява обзема
и докато се усетиш те изтърбушила
стаята мирише на умряло животно
години след смъртта на котката
аз съм стар будоар с увехнали цветя
Сирил Колар Бернар-Мари Колтес къде сте
защо и мрачните пътеки са утъпкани
пристрастяването към забранени плодове
е бавен път с мантинели край очите
няма свръхдоза има дефицити
има бавно накъртване
прасковено скапване чийто мъх
се слива със мъха на плесента
има картонени торти по старите снимки
сам съм друго няма 


*
и царската дъщеря
плакала плакала
и плакала
напълнила две езера
сълзи
и накрая се разплакала
истински
защото от подсмърчане
пропуснала да забележи
принца
и той си бил отишъл 


*
на миленчо забунов

помниш ли помниш ли
тихия двор в циганската махала 
във варна 
обсаден от викове и песни 
сред водовъртеж от случвания
тридневнитe сватби с разноцветните 
булки 
как гонехме пожарните с балканчетата
и се целехме с барабонки 
през стари флумастри
когато нямахме пари
за семки 
ядките на липата 
ставаха семки
пушехме чубрица и се хилехме
със зелени зъби 

*
за какво ми са славеите
щурците и хризантемите
трам маргаритка
обича ме не ме обича
вишневия цвят
и всичките там 
атрибути на любовниците
когато те виждам
толкова рядко
за какво ми са

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022