Живеем там, където нищо не се случва. Оставаме без сетива. Сънуваме щастието в стиховете на Красимир Вардиев.

Александър Арнаудов

Лайна в илюминаторе

(хроника на говняна епоха)

Сънуваме щастието
Като деца на сън летяхме
Играехме на космонавти
Изследователи нещотърсачи

Месеци наред нощем ходех
На остров
От тропика на козирога
Денем работех в кланица

На теория нещата се оправят
Практиката показва друго
На теория живея до природен парк
На практика до затворен комплекс

Живея на място
Където нищо не се случва
Днес идиот с въздушна пушка
Стреля по мен
От балкона на баба си

Имам колега слушалка
Мейд ин комунизма
Порти ни ден след ден
Всички скоро напускат
Него го пазят
Западна фирма

Изкарах ковид леко
Седмица главоболие
Две сърцебиене
Четири разстройство
Три месеца без сетива
Личната дори не ми вдигна

Като асматик
Чаках да умра
Само се посрах

Среща

На Силвия Чолева

До изпотената витрина
Срещу фонтана
На Славейков
Силвия говори
За записки под възглавката
Фалшивото арт нуво
Наоколо се размърдва
Линиите се изправят
Дрехите проблясват
Като коприни

*
На мястото на табелата
Свлачище
Затворен комплекс
Добре дошли в българия

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021