Ние, осъдените на живот, прекосяваме морето от болка и думи на Хайри Хамдан.

ОСЪДЕН НА ЖИВОТ

Ако Бог те избере за събеседник, по някое време от календара, не се отчайвай.
Ти си поредният член на елита. Успешно се избави от острите нокти на живота,
но има вероятност да останеш непокътна частица от битието.
Тогава няма никакво значение, къде ще падне поредният взрив и къде ще се намираш през това време.
Дали ще останеш в джамия, в църква или просто ще се разхождаш по алеята на смъртта,
дали ще носиш бронежилетка или ще се хвърлиш в огнения ад?
Оставаш неразделен абзац от болката - ще носиш, братко, безжизнения поглед на съседа, майката и бебето, току-що предали душите си под зоркия поглед на преминаващ изтребител.
На другия бряг някой дъвче парче сурово месо, друг гледа порно, трети изстрелва залп от ругатни срещу всичко и всички.
Е, наслаждавай се и на други форми на живот! Светът е безкрайно щедър.
Можеш да се превърнеш в мравка, в камък, в суха трева, можеш също да скочиш през въображаемите червени линии или да преброиш мигриращите птици, търсещи топъл климат и изобилие от храна.
Можеш също да уцелиш някоя от тях с прашка, с камък или с черен барут.
Наслаждавай се на разнообразните форми на лов! Междувременно вещиците те очакват с отворени обятия.
Ти, приятелю, ако си осъден на живот, недей да се хвърляш пред танковете! Да знаеш, ще се блокират в твоя чест и морето ще дръпне водите си до коляно, но ти няма да можеш лесно да се удавиш.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024