Носим се по течението на следващия водопад. Препрочитаме душата си, докато бием камбаната на живота. Потъваме в небесните вълни с новите стихове на Хайри Хамдан.

Александър Арнаудов

РЪКАТА МИ БИЕ КАМБАНА
Носѝ ме по течението до следващия водопад
и там ме пусни свободно да плавам,
да се давя, да усетя мълчанието на синьото дъно!

Препрочитам Книгата на Сътворението.
Душата ми виси от минаре,
ръката ми бие камбана.

ДУША НАЗАЕМ

От джоба си вадя облак, в него събирам пустиня.
Гримирам очите на нощта със син молив.

Светлината е болка, мракът – носталгия и покой.
Очите си не мога да отворя.

Давам на небето вълна, давам му и душата си
назаем, до поискване.

Свободно плаване

Неотдавна плувах във водите на червено море,
през цялото време оглеждах за акули, такива липсваха.
И гълтах солена вода напоена с история и не се давих.
Плувах по време на изгрев и на залез плувах,
преждевременно изключих будилника,
поех дълбок въздух и поканих делфин на танц,
той чете човешките терзания.
Скоро потеглихме към другия бряг,
където ме чакат маслиново дърво,
смокиня и костите на прадядо.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022