Зад утрото ни дебне тишината на Керанка Далакманска.

*
А нощем, когато луната мине
зад моето лице,
което гледа към изгрева,
гълъбите от отсрещния покрив
ще чертаят пътя ми…

Продължавам да мисля за тебе.
Красиво е.

*
Тихо е – като в сън
Усмивката наднича
зад утрото.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024