New Asocial Poetry

View Original

Керанка Далакманска - Снегът

Керанка Далакманска е поет и журналист. Родена и отраснала край морето. Живее в Каварна, като посвещава голяма част от живота си за развиване и подкрепа на културни дейности в града. Сред книгите й са: "Отворена врата" - поезия, 1993 г., "Споделено" - за проф. Гочо Гочев, 1998 г., "Сърцето на Каварна е в морето" - поезия, 2005 г., "Безсънни мигове"- импресии, есета, фрагменти, стихове, 2007 г. /, "60 години общинско радио "КАВАРНА", 2008 г., "Нарисувай ми дума" - поезия, 2018 г. (преведена на румънски през 2019 г.), "Ще те събудя в седем сутринта..." - поезия, 2021 г. Автор на два документални филма: "Коя е тази сила?" - по повод 100 години любителски театър в Каварна, и филм за децата-таланти на Каварна. Носител на награди от национални, регионални и местни конкурси за поезия.

*
Натрупа внезапно снегът
нашите стъпки.

Разделено е времето -
денят - отворена врата,
нощта - звезда от очите ми.

Аз измислих снега,
за да мога по него да пиша.

Ескиз

...ще завали дъждът
и кротък ще премине по Canale Grande.
Внезапен вятър
ще смени посоката на капките,
и думите ще търсят покрив под чадъра,
забравен на летището в Тревизо...
Нарочен дъжд ще го намери,
ще ме повика да се върна по Canale Grande,
и след това ще ме открие слънчев лъч на
уличка,
в която цветята на срещуположните
прозорци се целуват.


Трохи и думи

Късно е
за "Лека нощ",
рано е
за "Добро утро",
а е само
четири преди изгрев...
Луната
ми намига дяволито
и дава път
на Слънцето...
Накацалите
по перваза птици
кълват трохите
преди полет,
и думите ми
се усмихват...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022