Думите бягат в ъглите на стаята. Следите ни събират прах. Чакаме изгревите между редовете на Керанка Далакманска.

Александър Арнаудов

***
На кръстопът
      оставих
обувките си стари
и се запитах:
- Ако ги вземе
     някой
дали по пътищата 
мои ще върви?...
Ще разгадае ли
мечтите ми
     несбъднати?
Ще срещне ли
красивата любов -
оная, дето ни превръща
     във магия?
Обувките ми стари
ще му станат ли, 
за да намери
      пътя
и да стигне Там?

И ден след ден
е пътят кръстопътен,
огрян от слънце
и следи събрали
      прах
във приказка
за старите обувки…

***

- Все така ли будуваш нощем, дъще?
…чувам в съня си гласа на мама.
- Все така ли с нови думи посрещаш
сипнало утро?
…продължава да пита мама в съня ми.
- Все така, все така, мамо,…
Вятърът спрял е.
Няма дъжд,
нито дъга да мина под нея.
Стопява се залеза,
Пътят е дълъг – времето също,
а аз се усмихвам!

…все така, все така,мамо…
…чувам гласът ти…

***
Понякога думите
бягат
и трудно се редят
като в кръстословица.
Търся ги
отляво – от сърцето.
Гоня ги
по пътя с очите си.
И…
все не мога
да открия думата 
за теб…

***

В кой от ъглите на стаята
да скътам мълчанието?
В единия е китарата –
така и не се научих да свиря на нея.
Във втория – кой от тях е вторият
не знам – там си говорят книгите.
В третият – немеят приятелства…
В последният, четвъртият
дали той е последният – 
все още животът избира…

Отворен прозорец…
Вятър…
Звън на китара…

Аз съм петият ъгъл отнесен
с книги, приятелства, спомени, думи…
и акорд за безкраен живот…

***
Не е далече изгрева
на новия ден.
Не е далече срещата
със залеза.
И някъде във часовете
между тях се питам:
- Къде съм аз?
И колко дълги ще са дните ми?
И колко къси нощите,
защото чакам изгреви?...

***
Имам памет
за хляб
и
за думи
на 
трапезата казани,
споделеният залък
и радост в очите 
останала.
Имам памет
за теб
като залък от хляб
умит от роса
на разсъмване.
Път дълъг
от памет
за хляб
до приятел...

***
Днес е денят, в който 
            искам 
да чуя гласа ти,
да погледна в очите ти,
да ти кажа просто
          „Здравей!“
Вчера – живее някак си късно.
…Утре осъмва с надежда 
             за …      
Сърцето ми казва:
- Искам всичко в днешния ден! 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023