Нощта свети вътре в нас. Тишината виси на прозореца на Керанка Далакманска.

Александър Арнаудов

*
Тишината виси на
прозореца.
Следата от дъжд
се подхлъзна
след вятъра
с адрес
… някъде…?
… някой…?
… никъде…?
… къде…?

*
Без главни букви
… и без поглед…
… и без дума…
… и доближаваме себе си
и се разбираме…

*
Нощта е светла
Зад прозореца за мен,
и за човека
минал под прозореца –
нощта е също светла.
… Когато мисълта
към теб ме води .
светя…

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024