Оглозгана, до нас лежи плътта ни. Умората ни разделя от съня. Сърцето чете новини за себе си в нюзрума на Катя Димитрова.

Александър Арнаудов

Нюзрум

Невинаги изглежда добре,
невинаги изглеждаме добре и
някак обяснимо е.
Оглозгана, до нас лежи плътта ни.

Какво любопитно умение само:
не знаеш кой е денят,
но знаеш всеки миг какво се случва
и новината те е приютила. Домът пътува с нас,
в корубата не ни е нужно нищо, само ние сме.

Невинаги изглежда добре,
невинаги изглеждаме добре и
това не е откритие, защото знаем
колко много думите лекуват, разболяват и горчат.
И без да си е проличало, в края на деня умората,
която ни разделя от съня, напомня:

опитахме,
наистина опитахме сред думите си да направим място за поезия.

Промяна

Колко по-циничен ставаш с времето,
сякаш не е достатъчна разголената гръд на младините
и предизвикването (ежедневно) на смъртта.

Колко по-различен ставаш.
Мислеше, че си наивник,
а сега не се противиш на потопите, с които си тръгваш.

Бележка към себе си

Опитай се да не извърнеш поглед
следващия път, когато видиш бездомника.
Загледай се в разчопления десен крак,
припомни си, че го възпалява отново и отново всеки ден,
че има своя идея и така я преследва.

Приближи се към него с монета,
разгледай отблизо кървавочервената дупка,
всички анатомични подробности,
изплаши се.

Научи, че има хора, чийто спасителен пояс вероятно не е поезията
и това е съвършено нормално.
Пожелай им да намерят как да се лекуват от живота
и дори отблъскващото да е тъжен повод за далечно вдъхновение.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024