Черната дупка на детството зее. Търсим следващата стъпка към опразване на живота. Бутаме настрана тревогата в молитвата на Катерина Стойкова.

Александър Арнаудов

Не се сърди.

Не е като да не те обича.
Просто толкова може.
Трудно му е да се отпусне.
А и тази любов
откъде да дойде?
Черната дупка на детството зее.
Знаеш как е.
Но мислиш, че е сладък
с тези трапчинки
над брадата,
къдриците тип гръцка статуя.
Прокарваш пръсти
по стегнатата извивка на трицепса.
Докато спиш
ръката ти сама отива
в гнездото на слабините.
Харесват ти дългите бедра,
мъхестите гърди,
усмивката с почти
всички зъби.
Какво като не помисля
да попита
как ти е минал деня?
Бутни настрана тревогата,
усещането, че си невидима.
Застани си на мястото
зад количката в магазина,
пред пералнята,
над мивката.
И си мълчи.
Помниш как предния път
когато го разгневи,
той набързо си събра багажа, и:
Няма да се поколебая
да го направя пак, каза.
В един момент
няма да издържиш.
Ще изненадаш и двама ви
като му креснеш да си върви.
Празното място в леглото
ще лежи обвинително –
Той не беше толкова лош.
Какво повече искаш?
По-добре ли ти е така?
Сама.
Толкова ли не можа
да изтърпиш?

Как се казва, когато загърбиш един живот
за да стъпиш в друг, но се оказва, че
където си очаквал път, се е опнало бяло петно.

Знаеш ли следващата стъпка
ако следващата стъпка
се окаже неправилна?

Знаеш ли следващата стъпка
ако се промениш пак
до неузнаваемост
до всемирна самота
до желанието да удряш с юмрук
по нещо, което да те забележи.

Знаеш ли следващата стъпка
към опразване на живота ти
от дом, приятели, радост,
родина, работа.

Знаеш ли следващата стъпка
води ли към самолет
и място в икономична класа?

Знаеш ли следващата стъпка
до следващия град
където никой не те чака.

А и колко още да отскачаш
от място на място?

Те, корените, искат постоянство,
а ти вървиш, и ги държиш в ръка.

Молитва

Виж го по този начин: бъркаш

тенджера с каша. Внимаваш да не загори.

Не можеш да спреш да бъркаш.

Не можеш и да усилиш огъня, вече е на макс.
Започваш да добавяш парченца шоколад

и продължаваш да бъркаш

докато се разтворят напълно,
докато кашата ги поеме и интегрира,
докато няма разлика между шоколада и кашата,

но има разлика и в шоколада, и в кашата.

Готова съм. Направи така с мен.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021