Фотограф: TheDay Before Tomorrow

Катерина Стойкова е автор на няколко поетични книги, включително Втора кожа (ICU, 2018), Птичка на перваза (ИК Знаци, 2017), Как наказва Бог (ICU, 2014), Бодливото прасе на ума (Broadstone, 2012), Неделимо число (Факел експрес, 2011) и Въздухът около пеперудата (Факел експрес, 2009). Тя разделя времето си между брега на Черно море в България и хълмовете на Кентъки в САЩ. Катерина пише, живее и мисли на два езика.

Имало едно време

една жена, която не знаела
къде живее. Затова решила

или да не живее,
или да живее никъде.

Или комбинация от двете –
редуване на едното с другото

в различни процентни съотношения.
Къде ще му излезе краят,

питала тя, увиснала
над кръстопътя на живота си

като летяща чиния
от някакъв друг свят.

Бъдете в този свят, но не от този свят.

Това вече съм го постигнала
след 25 години имиграция,
и в световете, сред които лъкатуша,
всички сме се променили и престроили
в различни слоеве и плуваме хоризонтално
със себеподобните си.

Себеподобните, себеподобните, те да са живи.

Веднъж отхапах от една ябълка

и си обещах:

Той и аз ще сме приключили,
когато тази ябълка изгние.

Държах я на бюрото си.
Отпечатъците от зъби
се извиваха навътре,
бялата плодова плът затваряше
мекотата си с коричка.
Това продължи немалко дни.
После си казах:

Искам да спася тази ябълка!

И я залостих в хладилника.
Междувременно тя се наклоняваше
към раната си – глава без лице,
зъзнеща в своя студен затвор,
а бръчките се вкаменяваха.
От време на време
я оглеждах и преценявах:

Бива си я още, настоявах.
Още става.

Кратък разказ

Човекът много иска жълтък.
Но няма яйце. Разполага само
с един камък.

Нищо де. Ще опита.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022