Камелия Панайотова е родена в Провадия. Работи в сферата на информационните технологии. Отличавана е в различни литературни конкурси. Нейни творби са публикувани в редица списания. "Човекът, който си тръгва" е дебютната ѝ книга.

*
винаги съм смятала за нищо работа времето
по-смели са онези които вярваха
в поражението му
и то наистина не ме е застигало
наред с цялото човечество наоколо
не съм имала нужда да изговарям утехата
тревогата не ме е събуждала нощем
безсънието не ме е връхлитало неочаквано

такъв свят бяхме изградили наистина
звездите не служеха за повече от метафори
да ни насочват към издължените пръсти на бъдещето
оръжията дори по-малко
те нищо не значеха

и ето как изведнъж се свиват ръцете ни
вярно е значи
затисната в длан войната
тупти

като да е нещо живо

*
често си спомням лицето на майка ми
докато спеше преди много години
леглото беше спокойно
тялото й се стелеше отгоре му
като мъгла в късна нощ
съвсем друга беше в съзнание
наблюдавах я отстрани в детството -
как повдига ръка
измерва ъгъла

тънка е границата
между удара и погалването

майка ми
която никога не ме обикна будна
ме придърпа веднъж в съня
дланите ѝ бяха есенното слънце по кожата ми
но не помня
тя ли сънуваше или аз

*
На пръв поглед не означаваше нищо особено
начинът по който придвижваш поглед
по повърхността на водата
и тя се вълнува като при затъмнение
чак тогава забелязах въздуха
уж обикновено лято в провинцията
запечатващо внезапния порив на смелост
туристите каквито впрочем бяхме и ние
разместиха пластиката и небето обърна хастара си
оттам сигурно се роди това всеобщо усещане
че ти влияеш на климата
и тогава
аз вдишах аромата на кожата ти

как е възможно мамо
още да не съм го издишала

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022