Лудите имат точни часовници и две цигари. Болна звезда пада от дървото. Параходът отплува и оставаме незаминали в стиховете на Иван Радоев, представени от внука му Калоян.

Александър Арнаудов

Отплуване 

Точно по обяд – ето го – лудият!
Лудите имат точни часовници.
Сламена шапка. Чадър. Две цигари в устата.
- Аз съм параход!

О, този абсурден театър!
Болна звезда,
паднала от дървото небесно.

После параходът отплува.
Ние оставаме на брега, изпратили себе си.

Незаминали.

1979

Разстояние

(На Стефан Цанев)

Понякога се питам - какъв е смисъла?
Кому е нужна крехката поезия?
Ако рожденият ми ден е мой наистина,
кой се роди в останалите дни?
Заплака ли? Летя ли? Падна ли свободен?
Или изми лицето си – да бъде подходящ?

Прегракнал от вяра, Маяковски се застреля.
От тягостно безверие – Есенин.
Значи ние нямаме ни вяра, ни безверие.
Скептиците навярно искат
да изтощят живота със търпение.

Не съм ни първия, ни втория, ни третия.
Аз само казвам:
внимавайте, убийците са между нас!
Те бавно вършат свойта братска работа.
Но ако вие първи ги убиете,
ще ви осъдят равнодушните на смърт

.

И бъдещето все ще бяга
на един изстрел разстояние от нас.

1976

Следствие

Убийство е станало в нашия дом.

Господи, парче лед е моето вино!
Замръзнала птица е паднала в моята чаша. В хола лежи студеният труп на годините -
любовта, която беше единствено наша.

Виновни? Свидетели?... He видях. Не зная...
Спомените отдавна пътуват към рая.

Подозрения няма — ни следа oт пoгpoм.
Няма отпечатък на чужди очи.
...Убийство е станало в нашия дом.
И земята мълчи. И небето мълчи.

1981

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022