Сънищата се сбъдват. Вятърът е безсмъртен. Смъртта се отказва от думите на Иван Радоев.

Александър Арнаудов

СЪДБА 

Мои стихове!
Мои детски играчки и смърти;
усмивки между леда и пламъка!
Как оцеляхте?
Кой ви откърти
от твърдия дух на камъка?

Кой направлява ръката ви тежка?
Откъде е това прииждане?
Нечовешка е вашата упоритост човешка –
съдбата ви е за завиждане.

Мои стихове!
Скромни и самонадеяни;
неподатливи на огъване;
неудобни за пеене;
предназначени за спъване. . .

Камъчета за обръщане на колата.

1966

ЗА СПОМЕН

И все пак вали над света.
Благодатно вали...

Вали поезия
и превръща цветята в мокри сватби.

Тежък е нашият дял човешки.
Божествен - човекът.
Разпънат - човекът.
с три гвоздея върху земната сфера -
сънува възкресение
между звездите.
Сънят ще се сбъдне,
защото вали -
вали поезия,
благодатно вали.

Тя ни казва:
,,Добър ден!"
И денят е добър или лош
в зависимост от това
дали се срамуваме.

Внимание!
На пресечката преминават поети!

Обули тесните факти,
които някога са били тайни,
тропат с тях върху детските приказки,
почукват мимоходом загадките
и си играят на вечност.

Има ли Бог - няма ли?
Има ли - няма ли?

Ако са тъжни – има.
Ако са влюбени - няма.
А може би има нещо трето, четвърто...
но уредите за измерване
са още в зачатък.

Колко живее мигът?
Като знаем хиляда,
знаем ли едно?
Тайна... тайна... тайна.

Поетите са слабо обучени -
опипват тъмното
и оставят прашец по стените.
Te са там поради липса на опит -
усмихнати рисковано.

Не вярват нито в богове,
нито в микроби.
Рисуват върху плочника
слънца и пързалки,
космонавти и кончета -
червени-зелени, червени-зелени -
икони на свободата.
Червени-зелени ...

Майстори на точното, внимавайте!
Te cа неполезни,
макар че се перчат понякога.
Дори когато се женят за революции,
поетите са много невнимателни.

Примамват ни към бездната
и казват: ,,Летете!"
Смелите получават белези,
страхливите заплати.

Във всеки следващ закон -
зад вратата,
един поет трополи
с дървените обувки на Пинокио,
играе си непредпазливо
с опасностите.

(Между другото той е гениален
и всеки миг ще бъде наказан.)

Но преди да е дошел могъщия разум,
поздравлява наивно:
,,Добър ден!
Аз съм тук велико уравнение!"

Хора, внимавайте!
Поетът е тук, но много за малко!
Фотографирайте го за спомен!

1967

Вятърът

Аз съм вятърът - безсмъртникът!
Който чува, без думи да слуша!

Роден от крилете на Голямата птица,
разнасям въздушното учение за времето,
целувам и разрушавам,
гонен и неуловим през свободи и робства,
бруля дните от клоните на вечността,
търся леглото си милиарди години
и ми е тясно.

О, как ми се сяда
да изпия чаша вино с някой народ!

Добър ден, господин вятър!
Довиждане, господин вятър!

Кой ми говори?
Колко остава?
Какво очаквам?

И смъртта се отказа от мене.
Тежко е. Безсмъртно е.

1978

СПОКОЙСТВИЕ

Слушайте, живи!
Не бойте се, живи!
Тук е добре.
Общо взето, в земята е топло,
имам съседи почти вкаменени,
червея не ги чопли,
плиткоумието е вече задълбочено.

Живеем празнокръвно, почти анонимно,
няма смях, никой не плаче,
през цялото време си мълчим интимно,
така че
и най-простият си е малко мъдър.

Да бъдеш или да не бъдеш?

Ние тук не одобряваме този въпрос
дори на английски,
понеже, на български казано,
сме вън
от избора и pиcка!

Кoлкo e тиxo!
Като в сладкарница за непушачи.
Още малко интимност
и ще се разплачем.
За да преглътна безсмъртието,
гледам нагоре,
където сте вие, живи хора.

Bиждам как
през тънките улеи на мравкитe
падат звезди и житни зърна,
как кoлитe пpeвключват пpeдавкитe,
в гроздето тичат нетърпеливи вина,
гледам как бездънните сокове
се хвърлят към слънцето
със сребърни скокове,
тънко момиче, измислено от безверници,
слага в косите си евтина вечерница,
и с осемнайсетгодишни клетки
обърква човешките сметки.
Аз си спомням за вас,
земни пролети,
за теб, мое дeтско мечтание,
чувам как кpай реките тополите
стрелят зелено мълчание,
някой обяснява, обяснява, обяснява
и времето между нас и вас се скъсява.
Ах, този свят, удавен в обяснения
свят със срамни възходи
и горди падения!

...Така че,
недейте се вайка за мене.
Аз съм тук в добродушната почва.
Вярно е, да, аз нямам цьфтене,
но съм при корена, отдето започва.
всичко.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023