Само този свят може да бъде толкова абсурден. Излизаме навън, за да прегърнем войната. Гледаме апокалипсиса от първия ред в текстовете на Калина Миланова.

Александър Арнаудов

*
Да изчакаме да мине болестта,
за да посрещнем кризата,
за да прегърнем войната,
за да излезем навън,
когато всичко се срине
и дойде втора война…
За да сложим очила
и да гледаме
от първия ред
“Апокалипсис”.
Само този свят
може да бъде
толкова абсурден.

*
Имало едно време, което не го е имало наистина.
От малки са ни лъгали… За да си мечтаем.

*

Две неща са невъзможни на този свят  –  да се върнеш в корема на майка си, след като вече си се родил и да си върнеш тялото обратно, след като си го загубил.

Тези истини, така те пробождат в сърцето, че дори не знаеш, какво повече може да помислиш освен, че искаш да живееш докато можеш… Както можеш.

После винаги е късно. После не остава време, после не остават сили, не намираш желание, не си на правилното място, няма за какво да си заслужава. Загубил си…

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023