Нещастието е безформената нощ на пространството. Земята и мирът изгарят в черни чували. В нас засядат като куршуми новите стихове на Калина Миланова.

*
Не можеш да събереш нещастието, нито да го оформиш.
То заема толкова пространство, колкото му дадеш
и изглежда така, както му позволиш.

*
Ръкавиците отдавна са хвърлени
и трупове в черни чували изгарят,
земята простреляна стене
децата ни носят пушки на рамо.

Дано тази нощ ни прегърне
и само минута проблеснe надежда
щом заедно крачиме смело
дори съдбата ни да е тежка,
дори куршум да заседне в мене
Ще се боря за мир до последно.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022