Всичко, което пролетта построи, се разпада в сянката на август. Лятото идва като обещание, спиращо дъха на тишината. Калина Миланова застава на кръстопътя на думите и избира да тръгне нагоре.

Август

Където сянката върви, градът хвърля умората.
Това, което построихме,
там където искахме да сме.
Това е август,
който ни задушава с топлината си.

Кръстопът

В ръцете си събираш цялата вселена
в душата ти намирам моят дом и есен,
забравили сме нашите пътеки,
мислите ни са на хиляди парчета.

Дано отново пак се срещнем… 
И нека този път да се държим човечно.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024