Забравяме последното сбогом, когато потъваме. Пазим спомените в солта на очите. Синините са белег в лапидарните текстове на Жо Костадинов-Негатив.

Александър Арнаудов

*
Винаги ме лъжеше, че е щастлива.
Но само синините под окото и се смееха.

*
Помня последното сбогом,
единствено защото никога не го изрече.

*
Винаги ми казваше, че нямаш очи за други.
Но тялото ти явно е било за всички.

*
Очите и бяха солени.
Все още ме пазеше в тях.

*
Мразя, когато потъвам.
Винаги се сещам за теб.

*
Лепенките не лекуват рани.
Те просто ти помагат да изглеждаш по-добре,
когато не се чувстваш така.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021