Прошката напомня на прилично погребение. Гризем корена на думите в поезията на Живка Иванова.

Александър Арнаудов

*

по особено жесток начин

казват

че можеш да убиеш някого

с презрение

а с любов не можеш ли

пробвай

потопи го

в обсебваща вряла обич

и виж какво ще остане

само скелет

навярно

та кой би се любил с кости

можеш после

да им хвърлиш

шепа прошка

отгоре

ако не друго

ще напомня

на прилично

погребение

поетът като съсел

поетът пише стихотворение

както съселът яде глухарче

плахо се приближава

оглежда се

да няма други привлечени

а и да има

не им оставя време

гризва го в корена

и после

изправен на задните си крака

щастлив

го хруска откъм стебълцето

хрус-хрус хряс-хряс хрус-хрус

бузите му издути

от напрежение

очичките втренчени

в бъдеще необозримо

поантата го прави доволен

целият в жълто

или в пухчета

ако глухарчето е прецъфтяло

примижва

пухчетата се разхвърчават

из фейсбук

поетът е сит

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024