Тези, които ни обичат стават свидетели на бавното ни самоубийство, а ние – на началото на мартенския брой на “Нова асоциална поезия” с най-новите стихове на редакторката на нашето електронно издание – д-р Ивона Иванова.

BLEACH

не говоря за теб
защото ще се разплача
сърцето ми е пълно с гордост
че все още не съм се махнала
по най-лесния начин
нали обещах
да не оцветявам тавана с мозъка си
като Кърт Кобейн или Микеланджело

LEVEL UP YOURSELF

не че никой не ме разбира
но никой не полага достатъчно
усилие когато
влизам в маниен епизод
мога да направя всичко
дори да те изоставя
не съм груба просто
съм фокусирана върху себе си
нали така трябваше

PRETTY WHEN I CRY

вчера беше преди една година
не искам да казвам на никого
но ако изчезна ще се надявам само
някой да изтрие всички чатове

HARDEST TO LOVE

правя те тъжен а ти
не заслужаваш да си тъжен
заслужаваш да ме няма
и никога да не си изпитвал
истинска любов

HEATWAVES

преди теб да вярвам в дядо Коледа
беше най-истинското чувство
което съм изпитвала

HEART-SHAPED SUNGLASSES

на летището през тъмни очила
слагам сърцето си в кутия с форма на сърце
заебах всичко заради теб
сега отново търся себе си
поредният урок на който изкарах ниска оценка
не сме приключили
но заедно сме толкова сами

SCARED TO LIVE

може би никога няма да съм щастлива
плача пред бог на колене
и той ми разрешава

WHITE SUNSHINE

очевидно не знаеш
колко тъжна ме правиш
по-добре да не се бяхме срещали
за да не ставаш свидетел
на бавното ми самоубийство

EDGING MY ANEURYSM

имах сън в който
получих всичко което искам
но преди да се зарадвам
Бог ме хвана за ръка
и каза че има по-големи планове

WELLCOME TO HEARTBREAK

защо да искаш да правя нещо заради теб
когато не можеш да отвърнеш със същото

не казвай че не се опитах

никога няма да разбереш колко страдам
и може би така е най-добре
иска ми се това да не беше изповед

DIE HAPPY TONIGHT

ако знаехте че всичко което казвате
отива направо в главата ми
и самоубийствените мисли
са всъщност ваши
тогава щяхте ли да го кажете
светът е голям
с какво толкова ви пречех

I USED TO KNOW

забавлявам се
като ги събарям на земята като домино
искам да ям торта без да се замислям
знам какво искат момчетата
и това не са депресирани момичета

VULTURES

не ми пука какво казват за мен
устите им са пълни 

но главите празни
аз се държа прилично
не отказвам на никого

и смъртта ми отива

НЕ ПАДАЙ ДУХОМ

ще направя майка ти тъжна
защото не те е възпитала достатъчно добре
за да ме направиш щастлива
хората не могат да разберат цветята
докато още могат да ги помиришат

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024