Прекосяваме “Тропика на Рака” в тялото на другия. Самотата се промъква след поредното “обичам те”. Поезията на Ивона Иванова е отворен прозорец – навън бездната бере цветя и ги подарява на смъртта.

***
господ е чувство
което съм изпитвала много пъти
когато лягаш с други не се замисляш че
объркваш и техния живот

***
обичам да развалям планове
но не планирах да те срещна

***
самотата е онова "но"
което казват след "обичам те"
винаги преди да те изоставят

***
“I am fucking crazy
but I am free”

не мога да бъда изтрита
не мога да бъда повторена
свободна съм
като отворен прозорец

DON’T BREAK ME DOWN

няма да забравя
когато ме накара да се чувствам
сякаш трябва да съм някой друг

***
депресията е дядо ми
който седеше на стълбите
и се криеше да пуши

FILL THE VOID

купувам си цветя
всеки път когато някой ме изостави

TREAT ME REALLY NICEYS

вълнувам се за смъртта
така както се вълнувам че ще те видя
все едно умирам за първи път
все едно съм безсмъртна

ТРОПИКЪТ НА РАКА

предишният живот се усеща
като човек до когото съм стояла
преди да ни разстрелят
ако ме питаха
бих го живяла отново

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024