Оцеляваме след всички ужасни мъже. Всеки ден самотата става все по-пристрастяваща. Борим се да бъдем други в световете на Ивона Иванова, култовата редакторка на Нова Асоциална Поезия, с чиито стихове започва майският брой на нашето електронно издание.

Александър Арнаудов

Ръбът

развалям всичко хубаво
преди да е започнало
подходящо е да ме затворят в лудница
и да ми правят мускулни инжекции
докато мускулите ми не се научат
какво е да бъдеш нормален

"BRITE LITES"

бъдещето е светло
но мен ме дразни светлината

Малки светове

всеки ден търсиш смисъла
самотата става все по-приятна
бориш се да бъдеш някой друг
бориш се да си останеш същия
никога не е достатъчно

Пролетно равноденствие

спрях да говоря с токсични хора
и по цял ден мълча

Get well soon

в мрачното време
се оправя лошото ми настроение
да можеше да се оправиш и ти

The crowded room

всеки път като се возя в метрото
разбирам защо мразя хората

Real life is stranger than my dreams

колкото и пъти да съм се опитвала да умра
се радвам че не се е получило
защото причините не си заслужаваха
оцелях след ужасни мъже
и надминах всички очаквания

Макове през октомври

разминаваме се като непознати
изглеждаш все едно ти е досадно
а на мен ми е още по-скучно
когато те погледна
аз цъфтя и се наслаждавам
на привилегията да бъдеш сам
да вехна и умирам бавно
беше доста по-гадно

Love me harder

целуни ме и ще разбереш колко съм важна
казва силвия плат
предпочитам да умра
на студения февруарски под до газовата печка
за да докажа че поезията и смъртта са неразделни

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024