Дните са дълги и еднакви, мъртвородени от съня на сърцето и разума. Борим се с депресията и губим битката. Умираме с достойнство и влюбени в чудовищната еуфория на култовата редакторка на „Нова асоциална поезия", която винаги успешно ни лекува от живота – д-р Ивона Иванова.

Цветя които никога не се променят
всеки ден е еднакъв с другия 
иска ми се да не се събудя
децата ни няма да имат мечти 

защото никога няма да съществуват

Drink before the war

крия тъмните кръгове под очите
с линии

Забранени чувства 

предпочитам да умра с достойнство
затова се влюбих в теб

Криворазбрана цивилизация

всички умираме без да разберем
дали сме били добри хора
ще си изгоря ръката на котлона

Еуфория

малка стълбичка към небето
ще се хвърля от нея право в теб
и дано да е твърдо

Cure for pain

отдаваш целия си живот на тръпката
и когато тя изчезна
не помагат и наркотиците

Страх от опитомяване

обичам живота
но не смятам да му подаря деца

Blow your mind

понякога вечер към 21
отваряш устата ми с пръсти
ръката ти стиска гърлото ми
надявам се да не отпуснеш

надявам се да ме довършиш

Осъзната дезинформация

не чета новини
усмихвам се защото ти го искаш
по-добре да предозирам с лидол

Our life

дори когато спя до теб
сънувам болницата

Чудовище

убих всичко романтично в мен
и ти пак намери начин

Mit dem Herzen denken

така и не разбрах
защо трябва да съм толкова тъжнa

Sober feels

боря се с депресията всеки ден
и губя битката

Лоши навици

не вярвах че някой може да
ме разчувства
но ти се постара

Първи април

днес е най-щастливият ден в живота ми
никога няма да те видя повече

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022