Или ще преживеем живота, или той ще ни преживее - съпротивата е излишна, но показваме среден пръст на всичко и започваме мартенския брой на „Нова асоциална поезия“ с Деня на гнева. (Езикът на) гравитацията е три метра под земята в най-новите стихове на култовата редакторка на електронното ни издание – д-р Ивона Иванова.

Ден на гнева

помогнах на толкова хора
а не успях да спася себе си 
благодаря за аплодисментите от балкона

Fuck my life

всеки ден се чувствам така
дори боклука ми е happy
тръгвам към светлото
не намирам причина да живея

*
Комунизъм и смърт
колегите ми подаряват свещи
да си ги паля на гроба

*
Благодаря за всички цветя
пушим в затворени помещения
опитваме се да спасяваме безсмислени животи
„и всичко без да разберем
че по-добре е да умрем“

Натюрморт

харесва ми стената
да е оцветена с твоя мозък

Empty note

депресията ми предлага брак
но вече нося твоя пръстен

*
Три метра над небето
всеки път когато те погледна
ми се иска да съм три метра под земята

Servant

изливаш си душата в стих
и накрая ти казват
можеше и по-добре

*
Баща ми
единственият мъж в живота ми
който остана 

*
Утре
животът е прекрасен
просто аз не го разбирам

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022