Ако животът ти даде лимони – умри. Хладилната камера на любовта е пълна с трупове. Ивона Иванова танцува със забравата в бойния клуб на поезията.

НЯМА ПО-СПЕШНО НЕЩО

още не си затворил вратата
а аз вече танцувам
и съм те забравила

*
аз съм партито
на което не искам никога да бъда

ЕГОТРИП

не ти дължа нищо
но твърде късно го разбра

NODDING OUT

добре че нямам деца
да ме видят в това състояние

Л+БОВ

паля си цигара от слънцето
познавам те по-добре отколкото си мислиш
студена кръв
страх от докосване
ще си изгася фаса в окото ти

ОПАСЕН ОТПАДЪК 

първоначално много те харесах
но след това разбрах
че е по-добре да си купя лубрикант

БОЕН КЛУБ

ако животът ти даде лимони
направи си портокалов сок

ЛУНАПАРК

животът е влакче на ужасите
което не спира докато
не повърнеш и аспирираш

CHILDHOOD TRAUMA

изморена съм от себе си
животът е постоянна валидация на недостатъците

HARVEST SEASON

умирам да съм себе си
мечтая само ти да ме пожънеш

ФРОНТАЛНА ЛОБОТОМИЯ

единственият начин
да те забравя

ХЛАДИЛНА КАМЕРА

няма полза от мен
разбира се че има
трупът ти е божествен учител

АДЕНОЗИН

дори каротиден масаж не може да ме вкара
обратно в синус
след твоят поглед

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023