Облаците са избухващи съзвездия. Вратите на тъмнината се отварят единствено в нас. Иваша Христова е диригент на личността в малката нощна музика на небето.

Александър Арнаудов

Топли отблясъци

Странно, 
светът може да е магия и без теб в него.
Облаците са избухващи съзвездия 
които ей сега ще се пръснат.
Клоните са голи, по-самотни от жената на тъмната улица в петък.
Всяко листо
чертае карти по паважа, 
разказва на любопитковците.
В очите се гледат дори непознатите.
Страховете са набожни 
когато ги смятаме за такива.
Разбирам те,
Въпреки че твоята магия е бутилка 
хвърлена в океан който не виждам.
Не е ли достатъчно?

Диригент на личността

Вратите изкръцват 
отварят се, против волята му,
няколко мига след като са осветили лицето му.
Ровичка го, никога няма да го разберем,
разперен разорен над разрази и думи.
Смалява се до истински размери 
говори най-искрено, седнал по бордюрите.
Подвластен на пристрастия,
отмива всяка диря.
Намери ли го, накъде отиде, залей ме с коприна?
Уравновесен, 
загубил представи и правомощия над идеологиите.
Черпи от себе си, гризи колкото можеш, крещии.
В края на нощта рисува целомъдрие около маса.
Той е, все пак, нормален човек.
Разпознавате го едва години по-късно 
когато го намерите в себе си.
В някой случаен кумир или идол по радиото,
скупен над някой бордюр, отритнат, обут.
Той сме ние.

*
Облаците са драматични, 
неосъзната им сила кипи.
Жените по улицата се опират на инстинктите си, 
посредственост дъвче денят им, до мрак.
В тъмния, двойствен тунел който градим
изтъкаваме себе си.
Уродливи са нощите, влажните стени,
пискливите пепелни пикни.
Около нас
пръстите на непознат:
“тук велик си, ако си циник”.
Очарование, малко свян и детинска радост?
Още ли има?
Намери ме, 
Намери ме.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023