Отдавна всичко е казано и написано. Затова ви представяме най-канселирания автор у нас - Иван Сухиванов.

Александър Арнаудов

Ницшесте

Имплозирал 
в плодородния триъгълник
на млада самка 

завръщам се в мита
утро-бно

като рудокопач
по ридове
надолу

сърцевината
вее тромб 

натам
кръвта ни е
парола

Богоаборт

Да мра, да мрем –
дали пък да не търся
инфинитива  
на желанието тук?
Азът през тунела къмто съм  
но не мога да глаголя вече 
с мускула трилицев  
нека изсвисти камшично
махът на секира
над главата

и те всмуче
огледало с осветена кухина

Опротивяла дъвка от
охулен охлюв 
отдръпва в
гнус

намираш пак
една секунда
в повече

хедония на залеза

Паяжината на отчаянието
е хлабава
около това предградие
с птици
сновящи
между шпил катедрален
и облачно плато

С погледа болен
клошарят
дръпва
булото на вечния смог

и лъсва
изсушената кожа на бог -
слепнал  в свода
и кривоок

А над всичко – аз, ти –
от  пара изплетени
и сиви лъчи

бог от машина на времето

пролука в камъка
те снабдява с  поглед
на римлянин,
а осезанието
е империя
расте с  провинции:
тази скука, този страх

сред подивяла коприва
зейва гърло
на залез –

безкраен   идиот

нещо иска да каже  – но уви
отдавна всичко е казано

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023