Животът се свива и дефинира гравитацията. Притегляме траекторията между две тела. Цялата вселена връща музиката в поетичната тишина на Иван С. Вълев.

Александър Арнаудов

На обратната страна на картичката

Лондон, Рим или Берлин –
стъпките ми в непознат
за мене град
никъде не водят
и не може нищо
да ме развълнува,
докато в картините,
които ме очакват
липсва тайната
на твоята усмивка.

Тихо

е като във спомен,
прегърнати лежим –
телата ни са хляб,
сънищата вино,
мислите герои
в нямо кино –
целувам те
и въздухът,
и цялата вселена
за момент са
по местата си –
пауза, която
връща музиката
в тишината.

Градчето и градът

Кола тръгва
от град А към град Б
и така се започва.

Как да предположа,
че животът ще се свие
до дефиниция за гравитация,
до траектория
между все същите тела
(винаги по-голямото
по-малкото притегля!):
да се връщам,
да започвам отначало
и после пак,
все по-далеч оттам,
откъдето съм тръгнал
и нито метър по-наблизо
дотам, докъдето
трябва да отида.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022