Когато умреш няма да идеш в ада, а ще идеш на кино и ще гледаш целия си живот. Поезията на Иван С. Вълев възразява на падащия мрак.

Александър Арнаудов

Една любов на три години

На Р.

Кожата ти хладна,
извиква усет за тамян,
полата ти събужда вятър,
затварям си очите
и вече не е важно,
че съм сам.

Косите ти се вият
като молитвата, ехтяща
от високо минаре
и отново мога
да повярвам,
че, отворя ли очи,
отново ще си там –
все същият прозорец,
който винаги успява
да възрази
на падащия мрак.

Чистилище

„Когато умреш
няма да идеш в Ада,
заради всичко това,
което не направи“ –
казва старата циганка
с вечно димяща цигара,
седнала там, където изхвърлят
рибешките глави от пазара –
„няма да идеш в Ада,
а ще идеш на кино
и ще гледаш целия си живот
безброй много пъти
от начало до край,
докато разбереш,
че режисьорът всъщност
не ти е виновен“.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022